Ученическо самоуправление

        В съвременния свят в условията на универсална комуникация се работи все повече върху развитието на личността и обществото. Всеки човек трябва да бъде научен да търси през целия си живот възможности за обогатяване на знанията, динамично да се адаптира към променящия се сложен свят. Тази, именно, мисия изпълнява образованието. То позволява на всеки максимално да оползотвори своите заложби и интелектуален потенциал, да реализира собствен план за личностно развитие. То има универсалната задача да помогне на хората да разберат себе си и околните, да се самоопознават, да се приобщават към живота на обществото. То оказва влияние върху културното равнище на личността, върху живота и начина й на организиране на свободното време. В съвременното общество потребностите и интересите на индивидите стават все по-диференцирани и разнообразни, а това поставя нови, по-високи изисквания пред образованието.

         В днешно време образованието трябва да бъде връзката между материалния и духовния свят на човека, а за изграждането й училището има голяма отговорност, тъй като там се формира положителна ценностна система у учениците.

         Организацията на училищния живот е сложна дейност, в реализирането на която учителят изпълнява уникална роля. Той ръководи, мотивира, поощрява, оценява. За съжаление това негово призвание става все по-трудно и все повече се налага необходимостта ученикът да бъде поставен в по-различна позиция. Една от формите на тази промяна може да бъде ученическото самоуправление.

         Идеята за ученическото самоуправление не е нова. Още в началото на миналия век почти никому непознатият Димитър Попниколов, деец на македоно-одринското революционно движение и педагог, създава училище за родители и въвежда ученическо самоуправление. Съществена негова особеност е задълбочаването на демократизма в ученическите колективи. Децата имат възможност да участват в обсъждането и решаването на важни въпроси в и извън училище, в атмосферата на гласност и плурализъм, открито и свободно да заявяват позиция по проблеми, свързани с управлението и развитието на училището. Така те не са безразлични към случващото се около тях и се научават да отстояват собствената си позиция.

         Демократична институция за ученическо самоуправление е Ученическият съвет. В Основно училище "Петко Рачев Славейков" Ученически съвет функционира от 2007 год. В него членуват 8 ученици. Дейността им е насочена към решаване на текущи въпроси, подпомагане на проблемни ученици, осъществяване на инициативи, свързани с празници и важни дати, защита на правата на учащите в училището.

         В две поредни години на 9 май, Денят на Европа, и в нашето училище учениците заеха местата на своите учители и надникнаха в тайните на учителската професия. През настоящата учебна година, когато се навършиха 180 год. от рождението на Петко Р. Славейков, 14 декември беше обявен за Ден на ученическото самоуправление и беше посветен на великия възрожденски учител и общественик, на чието име е наречено нашето училище. Денят протече под мотото "Да запомним Славейков с неговия буден ум, необикновена любознателност и обич към народа".

         На свое заседание Ученическият съвет при ОУ "П. Р. Славейков" гр. Карнобат излезе с писмено предложение до Директора за провеждане на Ден на ученическото самоуправление в среден образователен етап и Ден на отворените врати в начален етап на основното образование. Директорът от своя страна приветства инициативата, определи дата на провеждане и издаде заповед. Веднага, след като научиха за събитието, учениците и учителите започнаха да се подготвят за деня. Изработиха обяви и покани, подадоха заявления за съответните длъжности. Учениците-учители бяха избрани от класовете и класните ръководители, а за административните длъжности решение взеха членовете на Ученическия съвет. Техен беше и ангажиментът да изработят режим за деня и критерии за оценяване на учителя--ученик. Учениците предварително бяха запознати с длъжностните характеристики на учител по съответния предмет, административен и помощен персонал.

         Учителите-заместници самостоятелно подготвиха своите уроци, които след това бяха проверени и преподадени под наблюдението на учителя-титуляр. През целия ден новото ръководството на училището осъществяваше контрол.

         В края на деня се проведе заседание на Ученическия съвет, на което се споделиха впечатления от събитието. Обсъдени бяха следните въпроси:

Харесва ли ви начина, по който се избират ученици-учители?

Как виждате целта на самоуправлението?

С какво ви обогатява или ви вреди самоуправлението?

Имат ли смисъл такива инициативи и какъв е той?

Какво научихте от деня на самоуправлението?

Най-добрите получиха грамоти.

         Осъществяването на подобни инициативи не е самоцел, тъй като дават възможност за обогатяване на опита. Учениците се научават сами да преценяват конкретната ситуация, да правят избор, да вземат решения и да убеждават в правотата им, да изказват мнение, да общуват без притеснение, да преговарят, да управляват. Тези умения ще са им необходими да се справят с предизвикателствата на живота, а освен това са свързани и с позитивни емоции.

         Учителите и учениците имат възможност да осъществяват съвместна дейност в условията на сътрудничество, а не на противопоставяне. Учителят може да формира у ученика модели на поведение, да го научи да мисли, анализира и оценява, да наблюдава и опознава света и самия себе си. Проявеното уважението към възпитаника, подкрепата означават добронамереност, увереност в неговите сили и възможности. Това е важно, тъй като доверието поражда у децата неподозирана енергия и активност, стимулира ги към извършване на добри постъпки, утвърждава нравственото им достойнство. Училищният живот се разнообразява, правят се полезни изводи за спецификата на учителския труд и за взаимоотношенията учител - ученик. Смяната на ролите става критерий за самооценка на качествата, способностите, ценностната ориентация на ученика. Създават се отношения, основаващи се на уважение и внимание, искреност, взаимна подкрепа и сътрудничество ..

        Самоуправлението обхваща цялостната образователна дейност, а това стимулира желанието на ученика да направи нещо и да работи над себе си. У него се формира ново отношение и поведение в училище.

         Създава се стройна организация, съобразена с нивото на развитие и подготовка на детския колектив. Учащите осъзнават, че излизат от позицията на водени и стават сътрудници на учителя. Когато е поставен в позицията на равноправен партньор, ученикът вярва в собствените си възможности, формира в себе си усещане за свобода на мнението и действията. Осъзнава поставената задача и желае успешно да я изпълни. Започва да търси начини да участва активно в социални дейности, да се справя със сложните ситуации, в които попада. Особено важно е да се научи да работи над себе си перманентно.

         Децата имат възможност да проявят творчество при разрешаването на сложните и нестандартни педагогически ситуации, в които имат възможност да попаднат. Създават се оптимални условия за развитие на мотивацията на учениците.

         У всеки ученик се формират инициативност, активност, умения за контрол и самоконтрол, дисциплина, съзнание и чувство за отговорност, организаторски качества и всичко това му е необходимо за пълноценна социална дейност. Той се научава на отговорност, самокритичност, разбира как сам да бъде коректив на собственото си поведение, тренира своите издръжливост и самообладание, научава се на справедливост и взискателност към самия себе си. Осъзнава, че успехът зависи от личната мотивация на всеки, от търсене на повече възможности за личностно и обществено развитие.

         Много е важен и фактът, че при изпълнение на дадена дейност ученикът има възможност да изяви своята индивидуалност - най-висш израз на човешката свобода.

         Принципът на самоуправление проявява същността си чрез две основни функции - социална и възпитателна. Социалната функция се реализира чрез прякото участие на ученика в обществената и учебната дейност. Той е активна страна в организацията и реализацията на дадена дейност, изпълнява различни социални роли и трупа съответен опит, усвоява методи и похвати за въздействие и изменение на заобикалящата го среда и на собствената си личност. Осъзнава правата и отговорностите си спрямо околните и себе си.

         По отношение на възпитателната функция трябва да се отбележи ролята на единството на ученическите колективи и връзката им с възрастните за постигане на делови връзки и хуманни отношения. На второ, но не на последно място се организират разнообразни дейности от страна на органите на самоуправление. Това обаче не бива да води до властване на едни деца над други, а към стремеж за постигане на реални резултати.

         За да има ефект самоуправлението, учениците постоянно трябва да сменят социалните си роли, за да се научат, както да ръководят, така и да се подчиняват. Това, разбира се, не може да стане без подкрепата на възрастните. Те трябва да помогнат на подрастващите да осъзнаят своето място в живота.